Картофът е любим на всички зеленчук. Обичаме го приготвен по всякакви начини и най-често го свързваме със забранените ни по време на диета храни. В една от най-вкусните си форми е изключен от позволените, добри храни не само в диетичното ни меню. Чипсът и пържените картофки не са полезни за здравето ни, но вареният и печен картоф с полезна мазнина, например масло е прекрасна храна.
В нашумелите напоследък нисковъглехидратни/ протеинови режими на хранене, картофите са си спечелили лоша репутация, тъй като са богати на скорбяла. Смята се, че те трябва напълно да бъдат изключени от диетата. Но, това е много несправедливо към картофа. Той всъщност е грудка, пълна с разнообразие от витамини, минерали и фитохимикали, изключително полезни за здравето на човека и могат да предотвратят някои заболявания. Освен това, в картофите се съдържа съединение, известно като алфа-липоева киселина, която помага за преобразуването на глюкозата в енергия. Някои данни сочат, че алфа-липоевата киселина спомага и за контролиране на нивата на глюкоза в кръвта, вазодилатацията, за предотвратяване на ретинопатия при пациенти с диабет и за защита на мозъчната и нервната тъкан.
Подобряване на храносмилането, понижаване на холестерола, стимулиране на сърдечното здраве, контрол на диабета, укрепване на имунната система, превенция на рак, превенция на полипи, предпазване на кожата, подобряване здравето на очите, грижа за косата са само част от благоприятните въздействия на картофа върху човешкото тяло.
Както знаем, всичко е в мярката - така наречената “златна среда”. Хапвайте картофи умерено и се хранете разнообразно.

Любопитно за картофите е, че те са от род Кучешко грозде на семейство Картофови и се отглеждат обикновено заради грудките си (клубени), съдържащи скорбяла. Картофите са сред най-широко отглежданите растения в света и са на четвърто място по обем на суровата продукция (след ориза, пшеницата и царевицата)

Картофът произлиза от Южна Америка, вероятно от района, заеман от днешните Перу, Боливия и Чили. Разпространяват се в останалата част на света след контакта на европейците с Америка в края на 15 век. В Южна Америка се срещат над 200 диворастящи вида.
Думата за картоф на кечуа- езикът на наследниците на инките, населяващи Андите, е „папа“. През 16 век картофът е донесен в Испания (първи сведения от Севиля около 1570 г.) и оттам в останалата част на Европа, Северна Америка, Африка и Азия.

Друг любопитен факт е, че картофите са наричани трюфели, заради факта, че се консумира подземната част на растението. Името „картоф“, както и руското „картофель“ и немското „Kartoffel“, идва от италианското наименование „tartufoli“, което е дадено на картофите, тъй като са били оприличени на трюфелите– гъби, растящи под земята.

По същата причина картофът е бъркан със сладкия картоф. Английското „potato“ идва от испанската дума „batata“, означаваща „сладък картоф“ (Ipmoea batatas). Сладкият картоф е донесен много по-рано – самият Христофор Колумб го донася от Карибите. Картофът има много далечна връзка със сладкия картоф, но тъй като частта от двете култури, която става за ядене, е подземен орган (корен в случая със сладкия картоф), те често са били обърквани.

Напоследък сладкият картоф набра популярност и у нас и се включва в много здравословни рецепти, но това е тема на отделна статия.

Познатият ни и любим картоф рядко предизвиква алергии у деца и има висока енергийна стойност, което го прави подходящ за един от първите зеленчуци на бебето. Когато купувате картофи избирайте стари такива, без следи от позеленяване или сбръчкване. За да бъдат правилно приготвени за бебе, трябва да се обелят и накиснат за около 15 мин в студена вода, след което се варят на пара или в малко вода и се пасират.

Повече за хранителната стойност на картофите вижте в страницата Храни.