Ларингитът е заболяване, което се характеризира с възпаление на лигавицата на ларинкса (гласовата кутия, където са разположени гласните връзки). В зависимост от продължителността на боледуване, ларингитът може да бъде остър или хроничен. Ако заболяването продължава повече от 3 седмици, касае се за хроничен ларингит. В детска възраст най-често ларингитът се причинява в резултат на вирусни инфекции (аденовируси, грипни вируси, коронавируси и др.). По-рядко причина могат да бъдат бактериални, гъбични инфекции или фактори на средата от неинфекциозен характер като цигарен дим, прах, пушек, алергени или рефлукс при малките бебета. При по-големи деца и възрастни хора ларингитът се проявява в пресипнал или дрезгав глас и суха, дразнеща кашлица. При по-малки деца често се развива т. нар. субхордален ларингит, при който има стесняване на дихателните пътища в областта на ларинкса и затруднено вдишване. Характерното начало на заболяването е с пристъп през нощта, докато детето спи, събужда се внезапно и е уплашено. Гласът е променен - дрезгав, пресипнал, появява се суха лаеща кашлица, може да има и повишена температура. При по-тежки форми на протичане се наблюдава прогресиращ задух, стридор (специфичен шум, който се чува при вдишване), посиняване на устните – развива се често дихателна недостатъчност, което е животозастрашаващо състояние и изисква спешна медицинска помощ. За разлика от възрастните, при които ларингитът протича по-леко, при децата бързото развитие и тежкото протичане на заболяването се обясняват с някои анатомични особености на ларинкса – тясно напречно сечение и повишена склонност към оток.

Обикновено вирусните инфекции са самоограничаващи се и преминават в рамките на 5-7 дни. Лечението е симптоматично. При температура над 38.5⁰С се дава температуропонижаващо средство (Ибупрофен, Парацетамол, течен Аналгин на капки). Необходимо е да се осигури покой на гласа, чист и влажен въздух, защото кислородът е изключително важен в лечението на ларингита. Противоалергичните лекарства са удачни само в случаи на алергия, което е по-рядко като причина. Антибиотиците също не се препоръчват, освен при доказана бактериална инфекция. Прилага се инхалаторната терапия с кортикостероид, която намалява отока на ларинкса, което всъщност е основната причина за състоянието. При по–тежки форми е възможно да се наложи болнично лечение с приложение на кортикостероид венозно или мускулно, да се добави перорален (през устата) кортикостероид или да се продължи само с инхалаторната терапия. По време на боледуването и между инхалациите с кортикостероид се прилагат и инхалации с физиологичен разтвор.

Поведение при ларингит вкъщи:

1. Отворете прозореца, така че да влезе студен и влажен въздух.
2. Успокойте детето, плачът води до засилване на кашлицата и затруднено дишане.
3. Ако разполагате с инхалатор, направете му една инхалация с физиологичен разтвор NaCl 0.9% 2 мл и/или инхалаторен кортикостероид - Будезонид (Пулмикорт) 1-2 мл в зависимост от възрастта. Ако не настъпи подобрение - след 20 минути можете да повторите инхалацията с кортикостероид.

Кога да потърсим лекарска помощ:

• Ако детето е под 1 годишна възраст.
• Ако дишането на детето е силно затруднено, имате усещане че „се бори за въздух“ или е налице посиняване на устните (периорална цианоза).
• Ако въпреки приложения вкъщи инхалаторен кортикостероид, детето продължава да кашля пристъпно.